ПРОПОЛИС (Клей)
ХИМИЧЕН СЪСТАВ, ФИЗИЧЕСКИ СВОЙСТВА, ПРОИЗВОДСТВО И СЪХРАНЕНИЕ
Прополисът спада към групата на пчелните продукти само с лечебна цел и е най-ценният продукт използван в Апитерапията. Заради специфичните си свойства той събуди интерес на много изследователи. За прополиса са правени самостоятелни международни симпозиуми. Това дава известност на продукта и увеличава неговата употреба - с лечебна и профилактична цел. Прополисът е познат от древността, но съвременната медицинска наука започна да го цени повече и да прецизира индикациите му, като разкрива механизмите на неговото действие. Самият термин е гръцки и означава защита на крепостта (от про - пред и полис - град, крепост). Той защитава кошера от микровраговете (бактериите, гъбите), докато пчелната отрова го защитава от макровраговете (мишките). С прополиса се полират килийките, в които пчелната майка снася яйцата (извършва се противомикробна профилактика), с прополис пчелите стесняват входа на кошера, за да се предпазят от мишки и студен зимен вятър, залепват рамките в кошера. Излишният прополис пчелите го складирват за по-късно, когато в природата няма растителност и ние се стараем да вземем именно него.
Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, претърпяло биохимични изменения.
Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на "прополисова суровина" (тополи, върби) в природата, от генетичните качества на пчелната майка (инстинкт за събиране на прополис), от силата на пчелното семейство, сезона (най-вече есен), от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера (рамки, покривни дъски) или по следните два начина:
1. Върху рамките се поставя специално приготвена скара, съставена от тънки летвички. Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра. Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части.
2. Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник (използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив) и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25º С.
Продължителността на съхранение е до 7 години. Не се препоръчва нагряване на прополиса, защото се влошават качествата му и се губят лечебните му свойства.
Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30º C е лепкав, а под 0º С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата (относително тегло 1.112-1.130) и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък (относително тегло 0.950) остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примеси. Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества. Основният лечебен компонент, активните терапевтични субстанции са флавоноидите. Заедно с етеричните масла те осъществяват антимикробния ефект. Антимикотичният ефект се дължи на р-кумариновата киселина, кофеиновата киселина, пиноцембрина, бензоената киселина. Прополисът съдържа и минерални вещества като манган, цинк, кобалт, калций, желязо, молибден. Количеството на витамините е малко и непостоянно, най-вече от групата на В-витамини. Пчелите са уникални организми, те откриват и подбират в природата ефективни растения, които са първоизточници на прополиса. Това са защитни вещества отделяни от растенията и те са в основата на биологичната активност на прополиса. Пчелите не могат да синтезират собствени "антибиотици" и затова използват активните прополисоносители от тополи и върби.
Д-р Евгени Петков Съюз на Апитерапевтите в България
Прополисът спада към групата на пчелните продукти само с лечебна цел и е най-ценният продукт използван в Апитерапията. Заради специфичните си свойства той събуди интерес на много изследователи. За прополиса са правени самостоятелни международни симпозиуми. Това дава известност на продукта и увеличава неговата употреба - с лечебна и профилактична цел. Прополисът е познат от древността, но съвременната медицинска наука започна да го цени повече и да прецизира индикациите му, като разкрива механизмите на неговото действие. Самият термин е гръцки и означава защита на крепостта (от про - пред и полис - град, крепост). Той защитава кошера от микровраговете (бактериите, гъбите), докато пчелната отрова го защитава от макровраговете (мишките). С прополиса се полират килийките, в които пчелната майка снася яйцата (извършва се противомикробна профилактика), с прополис пчелите стесняват входа на кошера, за да се предпазят от мишки и студен зимен вятър, залепват рамките в кошера. Излишният прополис пчелите го складирват за по-късно, когато в природата няма растителност и ние се стараем да вземем именно него.
Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, претърпяло биохимични изменения.
Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на "прополисова суровина" (тополи, върби) в природата, от генетичните качества на пчелната майка (инстинкт за събиране на прополис), от силата на пчелното семейство, сезона (най-вече есен), от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера (рамки, покривни дъски) или по следните два начина:
1. Върху рамките се поставя специално приготвена скара, съставена от тънки летвички. Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра. Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части.
2. Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник (използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив) и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25º С.
Продължителността на съхранение е до 7 години. Не се препоръчва нагряване на прополиса, защото се влошават качествата му и се губят лечебните му свойства.
Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30º C е лепкав, а под 0º С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата (относително тегло 1.112-1.130) и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък (относително тегло 0.950) остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примеси. Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества. Основният лечебен компонент, активните терапевтични субстанции са флавоноидите. Заедно с етеричните масла те осъществяват антимикробния ефект. Антимикотичният ефект се дължи на р-кумариновата киселина, кофеиновата киселина, пиноцембрина, бензоената киселина. Прополисът съдържа и минерални вещества като манган, цинк, кобалт, калций, желязо, молибден. Количеството на витамините е малко и непостоянно, най-вече от групата на В-витамини. Пчелите са уникални организми, те откриват и подбират в природата ефективни растения, които са първоизточници на прополиса. Това са защитни вещества отделяни от растенията и те са в основата на биологичната активност на прополиса. Пчелите не могат да синтезират собствени "антибиотици" и затова използват активните прополисоносители от тополи и върби.
Д-р Евгени Петков Съюз на Апитерапевтите в България